Ветеран

Начало книги

Калта е естествената среда на войника. Характерът на местността е без значение. И тундрата, и гората, и джунглата, а дори и асфалтираните предградия на някои от колониите се превръщат в кал под тежестта на хилядите танкове, уокъри и бронетранспортьори и от хилядите отрови, способни да унищожат всяка растителност.

Онова, което можем да съградим по подобие на Земята, можем и да разрушим. Затова на мен всички колонии ми изглеждат напълно еднакви. А разбрах, че сънувам, защото не усещах вкуса на калта, не успявах да я помириша. Приличаше ми по-скоро на филм. Усетът ми за реалност в сънищата започваше да чезне за сметка на многобройните часове в сензорните кабинки, но какво е една загуба повече?

Тук някога е имало гора. Из калната равнина на места все още стърчаха прогнилите дънери на чуждоземни дървесни видове. Отбранителни траншеи, вероятно някога изкопани с конкретна цел, опасваха местността, но на мен ми се струваха хаотично разположени. Ослепително яркото зарево на Сириус А потъваше зад линията на хоризонта, но понеже бях отгледан на Земята, това слънце ми изглеждаше прекалено голямо и твърде близко до нас. Зад мен доста по-скромната по размери Сириус Б изгряваше на небосклона и покриваше всичко с бледосинкав здрач.

Читать дальше →