Замръзване

Начало книги

Джо Курц знаеше, че един ден ще се разсее, че вниманието му ще бъде отвлечено в критичен момент, че инстинктите, които бе шлифовал почти дванадесет години в затвора, ще го предадат и през този ден ще умре от жестока смърт.

Но това нямаше да стане днес.

Той забеляза стария „Понтиак Файърбърд“ да завива зад него и да спира в другия край на паркинга, докато паркираше колата си пред „Хотдозите на Тед“ на „Шеридан“. Когато излезе от нея, видя, че в онзи автомобил, чийто двигател продължаваше да работи, седят трима мъже. Чистачките му разчистваха падащия по предното стъкло сняг в две черни арки, но това не попречи на Курц да различи очертанията на трите мъжки глави на светлината зад тях. Все още нямаше шест часа вечерта, но вече беше тъмно по онзи мрачен, студен и клаустрофобичен начин, характерен за февруарските нощи в Бъфало, Ню Йорк.

Той взе три ролки с четвъртдоларови монети от таблото на старото си „Волво“, прибра ги в джоба си и влезе в „Хотдозите на Тед“. Поръча си два хотдога с всичко без лютив сос, лучени кръгчета и черно кафе. Беше застанал така, че да може да наблюдава понтиака с периферното си зрение. Тримата мъже слязоха от колата, поговориха около минута под снега и се разделиха, като никой от тях не тръгна към ярко осветения ресторант.

Читать дальше →