Танц с вампир

Начало книги

Събудих се от убийствено сковаване, бях затворена в ковчега на Александър. Откакто бях пристигнала в Имението малко преди неделния изгрев, лежах до приятеля си — вампир, Александър Стърлинг, докато той проспиваше огрените от слънце часове на уикенда, скрит в дрешника на таванската си стаичка.

Бе като сбъдната мечта. Първото ми вкусване — или в този случай, отхапване — от вампирския начин на живот.

Бяхме се сгушили в леглото на истинската ми любов — клаустрофобичен, черен, дървен ковчег. Бях сляпа като прилеп; без проблем можехме да се окажем погребани в най-дълбоките недра на някое отдавна забравено гробище. Обградени от компактното ни жилище, можех едновременно без усилие да докосна затворения капак над мен и да опра лакътя си на страничната стена. Сладкият аромат на бор и кедър се носеше около мен, наситен като тамян. Не виждах нищо, дори и черния лак на ръката си. Всички звуци отвън бяха недоловими. Нищо не се чуваше нито сирени, нито птици, нито виещ вятър. Бях загубила представа за времето. Все едно бяхме сами в целия свят — и нищо не съществуваше извън стените на този ковчег.

Читать дальше →