Клуб „Ковчег“

Начало книги

Излетях от час като прилеп от ада.

Звънецът на Гимназия Дулсвил би за последен път тази година, а аз бях първата, която се бе добрала до шкафчетата. Обикновено звънецът ми действаше на нервите като някакъв кълвач чукащ по чинар, но този път звукът му ми се стори също толкова мелодичен като този от клавесин. Сега съобщаваше за едно единствено нещо — лятна ваканция.

Двете думи оставиха следа по езика ми като сладък нектар от цвят на Лоницера1. Не са ли всички ваканции така сладки? Определено. Въпреки че лятната направо закопава посестримите си — пролетната и зимната ваканции. Лятната ваканция ги превъзхожда с несравнимите си предимства от два месеца и половина пълна свобода — без учебници, без учители, без всякакви подобни мъчения. Никакви задържания след часовете, никакви часове и изненадващи контролни. Нямаше повече да пропилявам осем часа от деня си в „затвора“ на дулсвилската гимназия, нямаше да бъда единствената готичка в училище пълно със зубрачи, нито да се опитвам да вдигна полуспящата си, натъпкана с кофеин глава от дървения чин. И най-важното от всичко, щях да мога да си доспивам до късно. Точно като вампир.

Читать дальше →