Никога не казвай никога

Начало книги

Когато човек умре, усеща липсата най-вече на малките неща. Усещането за мекото легло, в което се плъзвате, когато сте изтощени, чистият аромат на аризонски въздух след току-що отминалата буря по време на сезона на мусоните, пърхането в стомаха, когато зърнете обекта на тайното ви обожание да върви по коридора. Моят убиец ми отне всичко това точно преди да навърша осемнайсет.

И по желание на съдбата — както и заради една заплаха, отправена от убиеца ми — моята отдавна изгубена близначка Ема Пакстън се върна в живота ми.

Когато преди две седмици умрях, аз се озовах в света на Ема, свят, който беше безумно различен от моя. И още от първия миг започнах да виждам онова, което виждаше Ема, да отивам там, където отиваше тя… и да наблюдавам. Наблюдавах как Ема ме откри във Фейсбук и как някой, който се представяше за мен, й каза да ми дойде на гости. Наблюдавах как приятелките ми отвлякоха Ема, мислейки я за мен, и я отведоха на едно парти. Аз стоях до нея, когато тя получи бележка, в която пишеше, че съм мъртва, и която съдържаше предупреждение, че ако не продължи да се преструва на мен, че ако разкрие пред някого коя е наистина, тя също ще умре.

Читать дальше →