Игра на лъжи

Начало книги

Събудих се в мръсна вана на крачета, в непозната баня с розови плочки. До тоалетната чиния имаше купчина списания „Максим“, в умивалника се търкаляше зелена тубичка паста за зъби, пред прозореца бяха спуснати бели завеси. През стъклото се виждаше тъмно небе и пълна луна. Кой ден бяхме? Къде се намирах? В къщата на някое от братствата в Аризонския университет? В нечий апартамент? Помнех само, че се казвам Сътън Мърсър и че живея в Тусон, Аризона. Не знаех къде съм си оставила чантата и нямах представа къде бях паркирала колата си. Всъщност каква кола карах? Да не би някой да ми беше сипал нещо в питието?

— Ема? — разнесе се момчешки глас от съседната стая. — Вкъщи ли си?

— Заета съм! — чу се глас наблизо.

Вратата на банята се отвори и на прага застана високо, слабо момиче с рошава тъмна коса.

— Хей! — надигнах се аз. — Заето е! — Усещах тялото си изтръпнало, сякаш все още не се бях събудила. Когато погледнах надолу, останах с впечатлението, че мъждукам, сякаш се намирах под пулсираща светлина. Откачена работа. Някой определено ми беше сипал нещо.

Читать дальше →