С огън и меч (Книга втора)

Начало книги

И така пан Скшетуски пътуваше начело на княжеските хоронгви за Збараж, а не за Тарнопол, защото бе дошла нова заповед да отиде там, а по пътя разказваше на верния си слуга собствените си приключения: как бил откаран в плен в Сечта, колко дълго прекарал там и какво изстрадал, докато Хмелницки го пусне. Движеха се бавно, защото, ако и да не караха коли и товари, пътят им минаваше през толкова опустошен край, та трябваше да полагат много големи усилия, за да се снабдяват с храна за хората и конете. Тук-таме срещаха групи изтощени от глад хора, особено жени и деца, които молеха Бога да ги прибере или дори да попаднат в робство у татарите, тъй като там поне ще им дават да ядат, макар и във вериги. А пък беше време за жътва в тая тучна земя, която се къпеше в мляко и мед, но разездите на Кривонос бяха унищожили всичко, което можеше да бъде унищожено, а малкото останали живи жители гризяха кора от дърветата. Едва към Ямпол рицарите влязоха в край, който още не беше пострадал от войната, и сега при по-големи удобства и по-добра храна тръгнаха по-бързо към Збараж, където стигнаха след пет дни поход от Сухожинци.

Читать дальше →