Потоп (Част втора)

Начало книги

Какво ставаше с пан Анджей и как бе успял да осъществи намерението си?

Когато излезе от крепостта, той се движеше известно време със сигурна и предпазлива крачка. На самия край на склона се спря и се ослуша. Наоколо беше тихо, дори много тихо, така че стъпките му хръскаха ясно по снега. Колкото повече се отдалечаваше от стените, толкова по-предпазливо почваше да пристъпва. И отново спря, отново се ослуша. Страхуваше се малко да не би да се подхлъзне и падне, та по тоя начин да намокри скъпоценното си черво, затова извади рапирата и се подпираше с острието й. Това му помогна много.

Като опипваше така пътя, след половин час чу лек шумол право пред себе си.

„Ха! Бдят… Нападението ни ги е научило да бъдат предпазливи!“ — помисли той.

И продължи вече много бавно. Радваше се, че не бе объркал посоката, защото мракът беше толкова гъст, та не можеше да види дори върха на рапирата си!

— Другите окопи са значително по-далече… Значи вървя добре! — прошепна си пан Анджей.

Читать дальше →