Пет мили

Начало книги

Не знаех дали Бог ми беше дал лицето или родителите ми, но и в двата случая вече го нямаше. Беше нарязано и променено от един мъж с мил поглед и умели ръце.

Направих го, за да ме пожелае, за да не разбере коя бях в действителност.

И сега носех лицето на убиец.

Ето какво бях научила от съжителството с Дявола:

Не беше достатъчно просто да изпълняваш каквото ти нареди. Никак не беше достатъчно.

За да не се усъмни, трябваше и двамата да вярваме в лъжата.

Някой ме беше попитал дали отмъщението е оправдано.

Разбира се, че беше. Око за око, зъб за зъб.

Хората може и да се чудеха защо го правех. Дали защото се опитвах да предотвратя семейство Рос да нарани и други, или защото бях закрилник на невинните.

Истината беше, че го правех за себе си. Правех го, защото ми харесваше. Правех го, защото предсмъртните изражения на Макси и Чад бяха като балсам за душата ми. Правех го, защото точно това заслужаваха всички те.

Читать дальше →