Повелителката на дима

Начало книги

Майка ми веднъж ми каза, че мирът е единственият начин, по който Астрея може да оцелее. Ние не се нуждаем от огромни армии, каза тя, не е необходимо да насилваме децата си да стават воини. Ние не желаем война като други страни в усилието си да вземем повече от онова, което ни е потребно. Астрея ни е достатъчна, каза тя.

Тя никога не си е представяла, че войната ще дойде при нас, желана или не. Щеше да живее достатъчно дълго, за да види колко безпомощен е мирът пред остриетата от ковано желязо и дивата алчност на каловаксийците.

Моята майка беше Кралицата на мира, но аз знам твърде добре, че мирът не е достатъчен.

Ароматното кафе, подсладено щедро с мед, оставя сладък вкус на езика ми. Кресцентия го поръчва винаги такова.

Седим в беседката, както сме го правили хиляди пъти досега, обвили с шепи порцелановите чаши, изпускащи пара, за да се предпазим от хладния вечерен въздух. За момент усещането е като при предишните ни срещи — в сумрака около нас витае успокояваща тишина. Липсваха ми разговорите с нея, но копнеех също и за това — да седим заедно и да не изпитваме нужда да запълваме тишината с безсмислено дърдорене.

Читать дальше →