Отсенки от себе си

Начало книги

Уаксилий Ладриан, блюстител на закона под наем, скочи от коня и се обърна към кръчмата.

— О-о — провлачи хлапето разочаровано и слезе от собствения си кон. — Не си закачи шпората за стремената и не падна.

— Случи ми се веднъж — каза Уаксилий.

— Да, ама беше адски смешно.

— Остани при конете — заръча му Уаксилий и му подаде юздата. — Не завързвай Унищожителката. Може да ми потрябва.

— Добре.

— И не кради нищо.

Хлапето — младеж на седемнайсет години с кръгло лице, увенчано с едва-едва набола брада въпреки седмиците усилени опити да си пусне такава, — кимна тържествено.

— Обещавам да не ти свия нищо, Уакс.

Уаксилий въздъхна.

— Не това казах.

— Но…

— Просто пази конете. И се опитай да не говориш с никого.

Уаксилий поклати глава, след което бутна вратичката на кръчмата и влезе вътре с бодра крачка. Бе попълнил металоема малко — колкото да намали теглото си с около десет процента. Бе му станало обичайна практика тези дни — откакто му свърши съхраненото тегло, точно докато преследваше един от първите си престъпници преди няколко месеца.

Читать дальше →