Пътеки към утрото

Начало книги

Тя бе красива и стройна, с нежна, бяла кожа и гъста, лъскава коса, която се спускаше на меки вълни по голия й гръб. Всичко у нея бе извадено на показ и го мамеше, дръзко и безсрамно, и така близо, че пръстите й почти докосваха лицето му. Нежната им ласка опали страните му, проследи линията на скулите и се спусна по врата му.

Мускулите му се изопнаха и той впрегна и последната капчица воля, останала му след всички тези години, за да се овладее и да отблъсне изкусителката.

Всъщност и сам не знаеше защо продължава да се съпротивлява отдавна бе забравил какво в другия, истинския свят, подклажда упорството му. Нима понятия като „редно“ и „нередно“ изобщо означаваха нещо тук? И каква ли бе цената на насладата?

Какво още можеха да му отнемат?

Нежните пръсти не спираха гальовния си танц по тялото му, напрегнатите му мускули започнаха да се отпускат. И най-лекият допир караше кожата му да настръхва, зовеше го, мамеше го да се предаде.

Читать дальше →