Беззвездна нощ

Начало книги

Дризт прокара пръсти по изящната статуетка и за пореден път се възхити от прекрасната изработка. Черна като нощта и идеално гладка, тя бе съвършено копие на Гуенивар. Как ли щеше да намери сили да я остави, запита се елфът, да си тръгне и завинаги да се раздели с нея?

— Сбогом, Гуенивар! — прошепна той, без да откъсва скръбния си поглед от ониксовата фигурка. — Сърце не ми дава да те взема там, където отивам. А и как бих могъл, когато знам, че страхът от онова, което може да те сполети, ще ме измъчва повече от тревогата за собствения ми живот!

И той въздъхна с тъжно примирение. Заедно бяха преживели тежки битки и жестоки загуби, ала Дризт знаеше, че победата им е привидна, а спокойствието, което цари в момента — лъжливо. А как му се искаше да затвори очи, да мушне статуетката обратно в кесията си и да продължи напред с надеждата, че нещата все някак ще се наредят!

Този миг на слабост отмина така бързо, както го бе обзел, и като преглътна болката, елфът подаде магическата фигурка на Риджис.

Читать дальше →