Жертвите, които правим

Начало книги

Сънувам те.

Почти всяка нощ, откакто започнах.

Какво би си помислила, ако знаеше?

Какво правя.

Вероятно не би ти харесало.

Би ме помолила да престана.

Винаги си била по-добър човек от мен.

Но тази нощ ме помоли да те спася.

Да спася и двама ви.

Не можах.

Дори насън не можах.

Затова правя каквото мога.

Смятам да го направя пак.

Довечера.

Петата.

Клара Валгрен.

С октомври дойде и зимата.

Странна година беше. От гледна точка на времето.

Пролетта започна едва в края на май. Сняг валя и върху белите студентски шапки на традиционните всенародни чествания на Валпургиевата нощ, и върху значително по-малобройните участници в първомайските демонстрации на следващия ден. Лятото се забави до края на юни, в седмицата след празника на Мидсомар температурите за първи път изпълзяха над двайсетте градуса, но за сметка на това остана топло чак до средата на септември.

А есен като че ли изобщо нямаше.

На осми октомври пак се започна. Тънка бяла покривка посрещна упсалци, когато сутринта вдигнаха щорите си. Четирите пълни месеца без сняг, разбира се, развързаха езиците на отричащите климатичните промени.

Читать дальше →