Нещото от устата на стария моряк

Начало книги

Саа’д Джеферсън Кунте, притиснал гръб до грубата мазилка, проклина бога и дявола заради глупостта си. Нещото от устата на стария моряк го е притиснало между четириметровата тухлена стена и тая шибана къща. Единственият изход е входът.

Черно, квадратно, грубо като скала, лицето на Саа’д изглежда спокойно. Но отвътре всичко е пропито от страх. Той се опитва да задържи дишането си, докато преброи виещите все по-наблизо сирени. Една. Две. Три. Очите му проблясват студено под мигащите светлини, представя си шокираните лица на фуражките, когато намерят останалите след него трупове. Усмивка пропуква подобното на лава лице на Саа’д, изтривайки мисълта за собствената му наближаваща смърт.

Десет дрисльовци по-малко. Отнесени като от вихъра в близкия магазин за напитки.

Усмивката се разширява в процеп, в гаднярско озъбено хилене. Курвенските ченгета ще се видят в чудо. „Туй не си поплюва“ — прошепва той жестоко на равнодушната нощ.

Читать дальше →