Предани

Начало книги

Крача из килията в централата на Ерудитите, а думите и кънтят в съзнанието ми с всяка стъпка. „Новото ми име ще бъде Едит Прайър. Има толкова много неща, които с радост ще забравя.“

- Значи никога не си я виждала, така ли? Дори не си виждала нейна снимка? - пита Кристина. Раненият и крак е вдигнат върху възглавницата. Простреляха я по време на отчаяния ни опит да покажем на хората в града видеото на Едит Прайър. Тогава нямахме никаква представа какво е посланието □. Не знаехме, че това, което имаше да ни каже, ще разтърси всичко, върху което си въобразявахме, че сме стъпили здраво. Че ще разбие кастите, самоличността ни, идентичността ни.

- Да не би да ти е баба или леля? - Не, казах ти. Не е! - Спирам пред стената, обръщам се и продължавам да крача. - Прайър е... тоест беше... фамилното име на баща ми. Значи е от неговия род. Но Едит е Аскетско име. А роднините на баща ми трябва да са били Ерудити, така че...- Значи е по-възрастна - обажда се Кара и се обляга на стената. Главата и е леко наклонена настрани. Изумително прилича на брат си Уил, на моя приятел Уил, когото застрелях. После се изправя и приликата изчезва заедно с духа му. - Вероятно няколко поколения по-млада от нас. Тя е твоя предшественица.

Читать дальше →