Кръстът на Мориган

Начало книги

Дъждът го накара да си спомни приказката. Струите блъскаха по прозорците, вятърът брулеше покривите и страховитият му дъх проникваше през праговете.

Измъчваха го болки в ставите от влагата, въпреки че седеше до огъня. Старостта го обсебваше все повече в дългите дъждовни нощи на есента и той знаеше, че ще му бъде още по-тежко в мрачните зимни дни, които щяха да се занижат.

Децата се бяха събрали, сгушени едно до друго на пода или по две-три на стол. Лицата им сияеха срещу него в очакване на приказката, която им бе обещал, за да прогони скуката в сивия ден.

Не смяташе да им разказва точно тази, защото някои от тях все още бяха твърде малки. Тази приказка съвсем не бе красива. Но дъждът упорито му нашепваше още неизречените думи.

Дори сладкодумен разказвач като него не можеше да не се вслуша.

— Знам една приказка — започна той и няколко деца нетърпеливо се раздвижиха. — В нея има смелост и страх, кръв и смърт. Тя разказва за най-важните неща в живота. За любовта и загубата.

Читать дальше →