Синът на Нептун

Начало книги

Госпожите със змийските прически започваха да лазят по нервите на Пърси. Особено предвид факта, че отдавна трябваше да са мъртви. Или по-точно, от три дни, когато бе хвърлил по тях цял кош, пълен с топки за боулинг, в търговския център в Напа1. Или от два дни, когато ги бе прегазил с полицейска кола в Мартинес. И със сигурност от тази сутрин, когато им отряза главите в парка „Тилдън“2. За нещастие обаче, колкото и пъти да ги убиваше Пърси, те ставаха на прах, но после отново се възстановяваха, напомняйки му за прахоляка, който винаги се появява в ъглите точно след като си почистил.

Не можеше дори да им избяга.

Стигна върха на хълма и си пое дълбоко дъх. Колко време бе минало от последната им смърт? Може би два часа. Никога не оставаха мъртви за по-дълго.

През последните няколко дни почти не бе спал. Ядеше каквото намери — желирани бонбони, стари гевреци, дори бурито от закусвалнята на Джак3, което си бе истинско падение дори за него. Дрехите му бяха изпокъсани, обгорени и опръскани със слузта на чудовищата.

Читать дальше →