Изчезналият герой

Начало книги

Денят на Джейсън бе отвратителен още преди да го удари гръм.

Събуди се на задната седалка на училищен автобус, без да е сигурен къде е и държеше за ръката момиче, което не познава. Това, разбира се, не беше отвратително — момичето даже бе сладко. Само че той нито можеше да си спомни коя е, нито какво прави тук с нея. Надигна се и потърка очи, мъчейки се да осмисли случващото се.

На седалките пред него имаше много деца, които слушаха музика на айподите си, говореха или пък спяха. Всички изглеждаха на неговата възраст — петнайсет? Шестнайсет?

Лошо. Не можеше да се сети за собствената си възраст.

Автобусът се поклащаше по неравен път. През прозорците се виждаше пустиня, ширнала се под ясното синьо небе. Джейсън бе почти сигурен, че не живее в пустинята. Опита се да си спомни… нещо… последното нещо…

Момичето стисна ръката му.

— Джейсън, добре ли си?

Тя носеше изтъркани джинси, туристически обувки и плътно яке като за сноуборд. Шоколадовокафеникавата й коса бе подстригана неравно, а от двете страни на лицето й висяха тънки кичури, сплетени на плитки. Нямаше грим — сякаш се опитваше да не привлича вниманието върху себе си, но не се получаваше. Беше наистина хубава. Очите й сменяха цвета си като калейдоскоп — кафяви, сини, зелени.

Читать дальше →