Корабът на изкуплението

Начало книги

Мъртвият кораб беше едновременно красива и неприятна гледка.

Скейд обикаляше около него в спираловидна псевдоорбита; двигателите на нейната корвета издаваха бързо ритмично барабанене при всяка корекция на посоката на движение. Звездният пейзаж се въртеше зад кораба, слънцето на системата изчезваше и се появяваше отново при всяка извивка на спиралата. Вниманието на Скейд се задържа върху слънцето малко по-дълго, отколкото трябваше. И в резултат на това усети заплашително стягане в гърлото, предвестник на звездната морска болест.

Това бе последното, което ѝ трябваше.

Раздразнена, Скейд визуализира мозъка си в подобната му на стъкло триизмерна сложност. Тя отстраняваше слой след слой мозъчната кора, сякаш белеше плод, отказвайки се от тези части на разума си, които не я интересуваха в момента. Сребристата имплантирана пластинка, идентична с родната ѝ синаптична мрежа, осъществяваше нервния трафик. Информационни пакети пробягваха от неврон към неврон със скорост един километър в секунда, десет пъти по-бързо от пълзенето на биологичните нервни сигнали. Тя не можеше да усети движението на тези сигнали — необходимо беше ускоряване на съзнанието, което пък изискваше дори още по-бърз нервен трафик — но по този начин можеше поне да види кои части на мозъка ѝ са най-активни.

Читать дальше →