Приказка за мъртвата царкиня и за седемте юнаци

Начало книги

„Ах, предателско стъкло!

Лъжеш и ми мислиш зло.

С мен ли тя ще се сравнява?

Ах глупачката такава!

Виж я — дребна, бяла — сняг!

Майка й на тоя праг

била с бременна снага,

само гледала в снега.

Но кажи: по красота

надминава ли ме тя?

Аз, признай, съм най-красива.

Вредом в царството щастливо

няма друга като мен.“

То й рекло с глас студен:

„Но царкинята сгодена

по е бяла и червена.“

Нямало какво. И тя,

грабната от завистта,

огледалцето си скрила,

на Чернавка наредила,

що прислужвала в дома,

бързо царската мома

да откара в планината,

да я върже сред гората,

в оня див, далечен кът

вълци да я изядат.

Дявол ли жената хвана?

Няма що. Чернавка рано

със царкинята на път

стигнала до оня кът,

там царкинята разбрала

и от ужас пребледняла.

Молила се с тъжен глас:

„В що съм съгрешила аз?

Не погубвай ме, девице!

А пък стана ли царица,

с милост ще те обградя.“

С обич като към сестра

тук Чернавка я спасила,

пуснала я, промълвила:

„Хайде, сбогом!“ И сама

Читать дальше →