Питър Пан

Начало книги

Всички деца порастват, само едно дете не порасна. Те рано разбират това. Ето как Уенди го разбра. Един ден, когато беше на две години, както си играеше в градината, тя откъсна едно цвете и изтича да го занесе на майка си. Сигурно е изглеждала много сладка, защото мисис Дарлинг сложи ръка на сърцето си и извика: „Ах, защо не може да останеш такава завинаги!“ Тя не каза нищо повече на тази тема, но оттогава Уенди знаеше, че трябва да порасне. Всяко дете разбира това, когато стане на две години. Тази възраст е краят на най-хубавото.

Те, естествено, живееха на номер четиринайсет и преди Уенди да се появи на бял свят, майка й беше най-важната личност в семейството. Беше очарователна дама с романтична душа и на сладките й устни често се появяваше закачлива усмивка. Романтичната й душа приличаше на онези мънички кутийки, поставени една в друга, които пътешествениците донасят от загадъчния Изток — колкото и кутийки да отвориш, все изскача друга, още по-малка. А на закачливите й сладки устни имаше една целувка, която Уенди никога не успяваше да хване, макар че съвсем явно си беше там — в десния ъгъл на устата.

Читать дальше →