Изкуството на заблудата

Начало книги

Тя лежеше на една страна, главата й бучеше, косата й беше влажна и лепкава. Осъзна, че трябваше да изпитва болка — човек, паднал върху асфалт от противопожарната стълба на третия етаж, не може после да не изпитва болка, — но засега не усещаше нищо.

Видя в далечината Космическата игла1 и съжали, че се бе качвала на нея само веднъж, когато беше седемгодишна. Може би това изкачване бе породило страха й от височини. Пред очите й се занизаха образи от детството като забързана прожекция на диапозитиви, докато не чу шума от запалването на автомобилен двигател и в счупените й крака не пропълзя първото усещане; тя изобщо не се усъмни, че това бе само началото. Когато „шлюзовете“ се отвореха, когато нервните импулси достигнеха максималния си потенциал, болката щеше да стане прекалено силна и тя щеше да се предаде.

Поради тази причина и подтиквана от желанието да зърне блещукащата черна огледална повърхност на езерото Юниън, се надигна от асфалта на треперещата си дясна ръка и най-накрая успя да се подпре на лакът.

Читать дальше →