Остриетата на Кардинала

Начало книги

Издълбан в земята, в средата на огромен пентакъл2, гравиран направо върху студените и голи плочи, басейнът заемаше центъра на криптата, под свод, поддържан от масивни колони. Сложни, но хармонични, линиите на пентакъла се пресичаха, за да изобразят звезда с дванайсет разклонения, обогатени с драконовски руни, които повечето магьосници не познаваха или не смееха да произнесат. От нея се излъчваше злокобна мощ, която нагнетяваше атмосферата, а наоколо горяха равномерно разположени големи свещи. Черни свещи. Пламъците им, алени в мрачината, бяха същите на цвят като нагорещената кръв, която изпълваше басейна.

Една старица се приближи до пентакъла. Дългите ѝ руси коси бяха тук-там посивели. Тя свлече в нозете си воала, който я обгръщаше, и остана гола, а болезнено бледата ѝ кожа и посърналата плът на вехтото ѝ тяло проблясваха в червеникавата светлина на свещите. Влезе в басейна, за да се отдаде морно на лепкавата горещина на кръвта, която нито за миг не се охлаждаше. Със затворени клепачи, отметната назад глава и ръце, опрени на ръба на камъка, изпита миг на наслада и на върховен покой. След това, като въздъхна доволно, бавно се потопи в банята и почти изчезна.

Читать дальше →