Алхимикът от Сенките

Начало книги

Настъпва странното време преди разпукването на зората, времето на последните спокойни мигове и на новите мъгли, когато утринта е все още бледо обещание сред мрачините на нощта. На границата между Елзас и Лотарингия воал от роса вече покрива полето. Безкрайни разкъсани облаци се носят по небето, осеяно с избледняващи звезди, властва царствена тишина.

От окрайнините на гора елегантен благородник наблюдава замъка, на разстояние няколко левги от него. Сянка сред сенките под короните на дърветата, той стои изправен, леко разкрачен, едната му ръка е на катарамата на колана, а другата здраво стиска дръжката на рапирата. Висок, красив, още млад — това е Франсоа Рейно д’Омбрьоз.

Днес по всяка вероятност ще убие дракон или драконът ще погуби него.

Край стената, която защитава замъка и съседните пристройки, няколко наемници с натежали клепачи завиждат на спящите си другари и с нетърпение очакват изгрева на слънцето. Те дремят облегнати на мускетите си или обикалят с фенерите си, наблюдавайки морно мрачините наоколо. От петнайсет ужасяващи години, откакто вилнее войната, тези трийсетина събрани от кол и въже войници се сражават и грабят под какви ли не хоругви в Свещената Римска империя на германската нация. Сега охраняват един смъртноблед благородник, чийто поглед и мълчание ги впечатляват повече, отколкото са готови да си признаят. Не знаят нищо за него, освен че плаща добре. Следвайки го, прекосяват Рейнска област, без да слизат от седлата, и стигат до този изоставен елзаски замък, чиято защита — здрава стена и солиден портал — все още изглежда надеждна. Лагеруват тук от два дни, далеч от пътищата и най-вече от шведската и от императорската армия, които се сражават за ландграфствата в Горен и в Долен Елзас. Очевидно пътуват тайно към Лотарингия, която е съвсем близо.

Читать дальше →