Студена кръв

Начало книги

Великият боил Избул се надигна на стремената и се огледа. Слънцето клонеше на заник, дълги сенки подобни на хищни пръсти се протягаха към малкия му отряд. Тревата червенееше като кръв, вятърът се провираше между клоните на дърветата и нашепваше в ушите на боила злокобни предупреждения. В далечината се чернееха развалини на къщи, порутена ограда и основи на каменна стена, над които като дяволски рог се издигаше самотна, злокобна кула с камбанария.

Избул присви тъмните си очи, загледа се в пътя зад себе си и сърцето му се изпълни със страх. Облак прах се надигаше в далечината, което означаваше само едно - преследвачите ги настигаха.

Боилът викна на хората си да побързат и пришпори коня, търсейки път за спасение. Всичко му изглеждаше нереално. Приближаващите развалини, горичката, през която минаваха, песните на птиците, тропотът на конските копита, размазаните сенки на войниците около него.

Избул беше подкрепил Иратаис в бунта му срещу хана и сега трябваше да си плати сметката. Борис ги беше измамил! Беше се престорил на победен, беше излязъл от Вътрешния град на Плиска, понесъл дървен кръст, следван от група духовници, пеещи свещени химни с хоругви в ръцете, само по риза, бос и с венец на главата като Христос, готов да се хвърли върху мечовете им. Те стояха, гледайки с невярващи очи като хипнотизирани владетеля, който сам се предаваше на заколение, докато внезапно редиците на шествието не се отвориха и оттам като оси излетяха тежко бронирани конници, а от зъберите на крепостта се изсипа порой от стрели.

Читать дальше →