Кръв по снега

Начало книги

Висок мъж, загърнат с тежко черно наметало, бе застанал близо до каменната стена. Стоеше напълно неподвижен в сянката, хвърляна от пълната луна, без да обръща внимание на снега, студа и ледения вятър, който духаше около него. Снежинките се гонеха около мъжа, падаха по раменете му и бавно се разтапяха, оставяйки мокри петна по дрехите му. На главата си непознатият носеше висока кожена шапка с пришити към нея две вълчи опашки. Краката му бяха обути в тежки ботуши с дебели подметки, с железен обков и шпори.

Мъжът стоя близо час, без да помръдне. Само очите му проблясваха от време на време и показваха, че е буден.

Внезапно чакащият се раздвижи. Отдръпна се още по-назад в сенките и стана напълно незабележим.

По пътеката в снега идваше някой. Също бе мъж, също бе загърнат в дълго тъмно наметало. Пред лицето си носеше маска, косите му бяха скрити под кожен шлем. В дясната ръка стискаше дълъг меч.

Новодошлият спря пред каменната стена и внимателно се огледа. От устата му на пресекулки излизаше пара. Може би от дългото изкачване в нощта по стръмната пътека. А може би от страх.

Читать дальше →