Чужденците

Начало книги

- Кейт?

Кейт гледа съсредоточено през дебелото стъкло на ви­трината, отрупана с възглавници, покривки и пердета в бе­жово, шоколадово и масленозелено - нова цветова гама, различна от предишната седмица. Сезоните са се сменили неусетно.

Тя извръща поглед от витрината към жената, застанала до нея на тесния тротоар на Рю Жакоб. Коя ли може да е?

- О, господи, Кейт, ти ли си? - Гласът звучи познато. Но само гласът не стига.

Кейт е забравила какво гледаше разсеяно допреди миг на витрината. Някаква текстилна материя. Завеса за банята? Нещо по-фриволно.

Тя пристяга машинално колана на шлифера си - жест на самозащита. Тази сутрин, докато караше децата на училище, валеше; над Сена се виеше лека мъгла, токчетата на бо­тите ѝ потракваха по мокрия паваж. От джоба ѝ стърчи сгъ­нат днешен брой на „Хералд Трибюн“, кръстословицата е решена до половината в бистрото край училището, където закусва повечето дни заедно с други майки чужденки.

Читать дальше →