По черната следа

Начало книги

— Къде сме? — попита човекът.

— На звездния път — отговори Звездният елен. Рогата му блеснаха, той изви грациозно глава и погледна напред. — Ще тръгваме ли?

— Разбира се. Друг път за нас няма.

И те тръгнаха един до друг.

Спасявайки се от пяната, Франк запълзя на четири крака и се шмугна в кръглия люк на някакъв колектор. Тръбата на колектора не можеше да няма изход: на другия й край, макар и слабо, светеше отвор и това му вдъхваше надежда. Пяната прииждаше буквално по петите му и Франк се придвижваше напред с възможно най-голямата за неговото положение скорост.

Тръбата излизаше в малка полутъмна, овална зала и неочаквано завършваше с голямо разширение — доста високо над пода. Франк се подаде навън до кръста. Направи опит да се хване за горния край на разширението. Не можа. Не искаше да скача надолу с главата, но нямаше друг избор. Изтри потта от лицето си с изцапания от ръждата ръкав, издигна се на ръце, рязко приклекна и отскочи във въздуха.

Читать дальше →