Абхорсен

Начало книги

От реката се издигаше мъгла на огромни бели талази, които се сливаха със саждите и дима на град Корвиър, за да се превърнат в онзи хибрид, който по-популярните вестници наричаха смог, а „Таймс“ — „миазмена мъгла“. Студена, влажна и зловонна, тя беше опасна, както и да я наричаха. Когато бе най-гъста, можеше да задушава и да превърне и най-леката кашлица в пневмония.

Ала най-голямата опасност на мъглата не идваше от нейната нездравословност, а от друга характерна особеност. Корвиърската мъгла беше параван, воал, който обгръщаше прословутите градски газови лампи и притъпяваше зрението и слуха. Когато се спуснеше над града, всички улици притъмняваха, разнасяше се странно ехо и отвсякъде дебнеха убийства и насилие.

— Няма изгледи мъглата да се вдигне — съобщи Дамед, главният телохранител на крал Тъчстоун. Гласът му издаваше неговата неприязън към мъглата, макар да знаеше, че е природен феномен — комбинация от промишленото замърсяване и речната мъгла. У дома, в Старото кралство, такива мъгли често бяха дело на заклинатели на Свободната магия. — Освен това, телефонът не работи, а ескортът е нов и в непълен състав. В него няма нито един от офицерите, които обикновено участват в него. Мисля, че не бива да тръгвате, Ваше величество.

Читать дальше →