Полиция

Начало книги

Спеше вътре, зад вратата.

В ъгловия шкаф миришеше на вехто дърво, на барутен нагар и на оръжейна смазка. Когато слънцето огряваше прозореца на стаята, светъл лъч проникваше през ключалката на шкафа, която го приплесваше като пясъчен часовник, а ако слънчевата светлина падаше под определен ъгъл, пистолетът, поставен на средния рафт в шкафа, хвърляше матов отблясък.

Руската „Одеса“ — ширпотребна версия на по-познатия „Стечкин“ — бе преживяла какво ли не. Бе пътувала с казаци от Литва до Сибир, бе странствала из различни щабквартири на урки в Южен Сибир, по едно време бе попаднала в ръцете на атаман — казашки предводител, впоследствие убит от полицията с „Одеса“-та в ръка, а после се бе озовала в дома на директора на Тагилския затвор — страстен колекционер на оръжия. Накрая грозният, недодялан автомат пристигна в Норвегия заедно с Рудолф Асаев — наркобос, който, преди да изчезне безследно, бе успял да сложи ръка върху пазара на дрога в Осло, налагайки нов наркотик — опиоида виолин, производно на хероина. Оръжието и досега се намираше в същия град — по-конкретно на улица „Холменколен“, в дома на Ракел Фауке. Пълнителят на „Одеса“-та побираше двайсет патрона от калибър „Малаков“ 9/18 мм и можеше да възпроизвежда и единична, и автоматична стрелба. В момента в пълнителя бяха останали дванайсет патрона.

Читать дальше →