Нож

Начало книги

От клона на прогнил бор се развяваше опърпана рокля. Тя припомни на стареца песен от неговата младост, в която се пееше за рокля, окачена на въже за простиране. Тази рокля обаче не се вееше под поривите на южняка, а в леденостуденото течение на замръзнала река. На дъното на реката цареше пълно затишие. Макар че беше пет следобед, месец март и на небето нямаше облаци, през плътния слой лед и четирите метра вода под него проникваше съвсем оскъдно количество слънчева светлина. Затова борът и роклята тънеха в причудлив зеленикав сумрак. Роклята беше лятна, установи старецът, синя на бели точки. Допускаше да е имала друг цвят, но впоследствие да е избелял. Зависи откога дрехата висеше окачена на клона. Бе потопена в реката и неспирното течение я миеше — при ниско ниво на водата я докосваше едва-едва, а придойдеше ли реката, я дърпаше и скубеше ожесточено. И малко по малко я разкъсваше на парчета. Старецът и тази окъсана рокля си приличаха донякъде. Някога дрехата е била важна за някого — за девойка или за жена, за погледа на мъж или за ръцете на дете. А сега точно като стареца беше изгубена, похабена, неизползваема, прикована в капан, блокирана, онемяла. Беше въпрос на време течението и времето да отнесат и последното късче от онова, което е била някога.

Читать дальше →