Страната на хилядите желания

Начало книги

— Фа-рао-нът съ-нува сън — сричаше Оливие. — Сто-ри му се, че е на бре-га на Нил… Се-дем тлъ-сти кра-ви из-ля-зо-ха от ре-ка-та…

— Оливие, млъкни! — скара му се Мишел. — Уча баснята си и не разбирам какво чета, като говориш.

И за десети път подхвана „Бай Гарван на клона седи, захапал къс сирене в клюна“.

— Пу-сти-ня-та — зачете на глас Жералд — е огромна площ безплодна земя… Вулканът е пла-ни-на, която бъл-ва пламъци и стопена лава от отвор, наречен кра-тер.

— Жералд, чети наум! Уча баснята си! „…Захапал къс сирене в клюна.“

Не, тя няма да знае баснята си на другия ден в клас и госпожица Попивателна ще се вбеси. Тези две момчета са непоносими. Между другото и на нея никак не й се искаше да учи басня. Имаше желание да подрежда чекмеджетата си. Много обичаше да сгъва разни парченца плат, да се рови из стари джунджурии, програми.

— Хайде да си лягате, деца — каза гувернантката.

— Фа-рао-нът — продължи Оливие — съ-ну-ва сън. Сто-ри му се, че е на бре-га на Нил…

Читать дальше →