На тясно в ъгъла

Начало книги

Героите на прозата са странни създания. Явяват се в мислите ти. Растат. Придобиват собствени характерни черти. Заобикаля ги някаква обстановка. Сегиз-тогиз се занимаваш с тях, понякога се превръщат в толкова натрапчива идея, че не мислиш за нищо друго. Тогава ги описваш и за тебе те престават да съществуват. Необичайно е някой, заемал място често на заден план, но нерядко в центъра на мислите ти; някой, който може би цели месеци е преживявал с тебе часовете на разходката ти и често се е появявал в твоите сънища, така безследно да се изплъзне от съзнанието ти, че да не си спомниш нито името му, нито как изглежда. Може дори да забравиш, че изобщо го е имало. В други случаи обаче не е така. Герой, с когото мислиш, че си свършил, герой, на когото си обръщал малко внимание, не потъва в забвение. Откриваш, че отново мислиш за него. Често това те дразни, защото ти си го използувал според волята си и той вече изобщо не ти е нужен. Какъв смисъл има за него да ти натрапва присъствието си? Той е неканеният гост, когото не искаш да видиш на празника у дома си. Яде храната и пие виното, приготвени за други. За него не си предвидил място. Искаш да се погрижиш за хората, които са по-важни за тебе. Но какво го засяга това? Пренебрегнал приличната гробница, която си му приготвил, той упорито продължава да живее; постепенно става обезпокоително енергичен и един ден с изненада откриваш, че си е пробил път на преден план в мислите ти и няма как да не му обърнеш внимание.

Читать дальше →