Главното пладне

Начало книги

Този ден от сутринта беше много горещо и слънчево. От жегата се събудих в зори, закусих заедно с мама и рано, много преди осем, тръгнах за училище. Помня, че на булеварда силно и тръпчиво миришеше на тополов пух и липите бяха като окадени, светлозелени, и слънцето светеше във витрините на универсалния магазин. Вратата на магазина беше заключена, но Федя Китариста вече седеше на стъпалата с китарата си и примигваше. Даже си помислих, че нощната смяна в млекозавода е свършила и Федя направо от работа е дошъл на среща с Нела, продавачката от щанда за обувки. Минах по другия тротоар, свих зад ъгъла към училището и чак тогава се учудих — Федя не е такъв човек, че да седи и да чака. По-скоро ще пресрещне момичето пред къщи и ще го изпрати с гръм, с китарен звън — ехе-ей, я ме вижте!… Такова си е момчето. Сутрин ли е, вечер ли е — все му е едно. Мислех си за него и се усмихвах, защото такива хора ми харесват. После започнах да си мисля дали ще имам време през деня след училище да изкопая червеи за риболов.

Читать дальше →