Домът на скитащите

Начало книги

Бронираните коли се наредиха около хълма. Ажурната сянка на телескопа падаше върху източния склон като огромна маскировъчна мрежа и се точеше към хоризонта. Високо загърмяха мегафоните, басовото им ехо отскачаше от стените.

— Спокойствие, спокойствие… Не излизайте извън оградата, не се приближавайте до колите… Освободете пътя на колите…

Командирът на дивизията седеше в газката си и шареше с бинокъл по склона. Пред административната сграда кипеше гъста тълпа. От нея се отделиха двама. Момченце и офицер. Момченцето приклекна, размаха ръце и се втурна през портала към командирската кола на първи батальон.

— Пуснете го! — тихо каза командуващият. — Не е ли същото хлапе…

Той видя как момчето скочи върху бронята и след минута по радиото зазвънтя трескавият му алт:

— По-бързо, по-бързо, ох, моля ви се, по-бързо, той лежи в оврага!

Командуващият заповяда:

— Шести, изпратете кола с момчето… Тук Първи. Внимание! Четвърти, започнете движението!

Читать дальше →