Завръщането

Начало книги

Завъртя го тази приумица на душата, нахлула внезапно — като варварска конница — триста милиона километра преди края. Предаде й се без съпротива, само няколко пъти проплака от болка и падна от пълно изнемощение в хладните ръце на Норма, но това беше най-сладкото отдаване в неговия живот, иначе скучен и безсмислен.

— Афродита е родена край остров Цитера от снежнобялата пяна на морските вълни. Духнал галещ бриз и отнесъл тялото й към Кипър. Изплували от водата нежните Хори, наметнали й златоткани дрехи, сложили й венец от благоуханни цветя. Ерос и Химерос отвели дивната богиня на Олимп.

— Това е тя, нали, норма?

— Нарисувана от Ботичели.

— Признай, красива е.

Белезникавата точица в далечината, точно където се пресичат хиксът и игрекът на ориентатора, след триста милиона километра ще се превърне в озарено кълбо с прозрачна синя обвивка. Тогава Галков за първи път ще може да нарече блажената твърд под нозете си Земя с главна начална буква и ще свърши дългият мираж, мамещият порив, записан в гените му с три неясни синонима — Начало, Майка и Дом. Неясни за Сто и седемнадесетия Галков, защото само Първият е виждал Началото, другите след него са девиаторни клонинги, в които то живее единствено като усещане за нещо велико и добро.

Читать дальше →