Крадецът на сънища

Начало книги

Една сутрин, още преди да съм седнал пред камината, за да изпуша първата си лула за деня, на вратат ми се почука. В мето на Мрака, как мразех да ме безпокоят по това време! В крайна сметка всеки има право на своите малки радости в живота… Мърморейки ядосано под носа си, се запътих към вратата с ясното намерение да превърна в теменужка хлопащия безразсъдник, ако ме търсеше за нещо по-маловажно от края на света например. Когато отворих обаче, голяма част от яда ми се изпари — все пак не всеки ден виждаш толкова внушителна делегация пред кулата си. Изглеждаше така, сякаш цялото село се бе изсипало неканено, за да ме посети. В челните редици на събралите се забелязах кмета, шерифа и кръчмаря — тоест, елитът на местния хайлайф бе тук. Подсмихнах се под мустак, понеже контрастът между думата „хайлайф“, ухаеща на скъп парфюм, отлежало „Бордо“ и кубински пури, и гледката на облечената в груби селски одежди тълпа бе повече от комичен. За секунда обаче успях да натикам смеха си в миша дупка, да прогоня скверните мисли от главата си (все пак никой тук н бе чувал нито за парфюм, нито за „Бордо“, а още по-малко за Куба и нейните великолепни пури…), свъсих вежди и сурово запитах:

Читать дальше →