Облак врабчета

Начало книги

Хейко се преструваше, че още спи, продължаваше да диша дълбоко и бавно, мускулите й отпочиваха, но не бяха отпуснати, устните й бяха затворени леко, сякаш ей сега ще се разтворят, очите й бяха спокойни под неподвижните клепки, обърнати навътре, към спокойното място в сърцевината на нейното същество. Тя по-скоро предугади, отколкото почувства, че той е буден до нея.

Надяваше се, че когато се обърне да я погледне, ще види:

Косата й: мрак в беззвездна нощ, разпилял се по синьото копринено спално бельо.

Лицето й: бледо като пролетен сняг, осветено със светлина, открадната от Луната.

Тялото й: обещаващи извивки под завивката, също от коприна, украсена с фина бродерия на двойка бели жерави, чиито шии бяха поруменели, обзети от завладялото ги безумство, докато танцуваха и се състезаваха във въздуха на фона на златно поле.

Изпитваше увереност в беззвездната нощ. Косата й — тъмна, лъскава, прекрасна — бе едно от най-добрите й качества.

Читать дальше →