Есенен мост

Начало книги

Госпожа Шидзука ни най-малко не се бе променила през всички години, откакто владетелят Киори я познаваше. Кожата й беше гладка като най-фин порцелан от династия Мин с идеалната бледност, характерна за всяка изискана дама, недокосната от времето, неповредена от слънце или лишения, без никакви издайнически белези за непристойни постъпки, мисли или чувства. Очите й, когато не гледаха него — свенливо или разбиращо, или замислено според случая, — се взираха в пространството с изражение на приятна изненада, което се подсилваше от високите й, изкусно оформени вежди. Косата й не бе подредена в модерна прическа с множество гънки, кокове, вълни и аксесоари, а само бе разделена по средата и хлабаво привързана със светлосиня панделка при раменете, откъдето се спускаше по гърба чак до земята с елегантния блясък на абанос. Роклите й от лъскава коприна, но с различна тъкан, също бяха класически, свободни и на множество пластове във всякакви оттенъци на синьото — от яркостта на високопланинско езеро до почти черната тъма на вечерно небе. Тя приличаше досущ на принцеса от епохата на Сияйния принц. Време, отминало преди много векове, напомни сам на себе си Киори.

Читать дальше →