Венец от трева

Начало книги

— Най-вълнуващото събитие, на което станахме свидетели през последните петнайсет месеца — отбеляза Гай Марий, — беше слонът, който Гай Клавдий показа на римските игри.

Елия грейна при спомена за забележителното животно.

— Не беше ли великолепен? — възкликна тя и се наведе към масата, за да си вземе от едрите зелени маслини, докарани чак от Далечна Испания. — Можеше да застане на задните си крака и да ходи като човек! Или пък да танцува на четири крака! Или да се излегне на една страна върху грамадната кушетка и да се храни с хобота си!

Луций Корнелий Сула хвърли презрителен поглед към жена си и хладно възрази:

— Не мога да разбера защо хората толкова се забавляват, когато животните ги имитират? Слонът е най-благородното създание на света. За мен в чудовището на Гай Клавдий Пулхер има нещо ужасно перверзно — двойна гавра с човешкото и с животинското.

Репликата му беше последвана от кратко мълчание. Може би смущението продължи само секунда — две, но пък и всички насядали около масите се почувстваха крайно неловко. Най-сетне, за да престанат сътрапезниците й да зяпат засегнатата Елия, Юлия пресилено се засмя:

Читать дальше →