Любимци на съдбата

Начало книги

Слугата вдигна високо свещника и освети двамата в леглото, но знаеше, че това няма да е достатъчно, за да събуди Помпей. Необходима му беше помощта на съпругата. Тя се размърда, намръщи се, обърна глава на другата страна, но слугата не й позволи отново да заспи.

— Господарке! Господарке!

Макар и донякъде объркана — в дома на Помпей робите нямаха навика да нахълтват в спалнята на господаря — Антистия попита:

— Какво има? Какво се е случило?

— Пристигна важно съобщение за господаря. Събуди го и му предай да дойде в атрия — нареди й доста нелюбезно слугата. Обърна се и излезе от стаята, отнасяйки свещника; вратата се затвори и помещението потъна в непрогледен мрак.

Какъв зъл човек! Беше го сторил напълно съзнателно! За щастие Антистия знаеше къде е оставила дрехите си, облече туниката си и извика да й донесат светлина.

Нищо не можеше да разбуди Помпей. След малко, загърната с дебел шал и със свещ в ръка, Антистия се върна при леглото: мъжът й продължаваше да спи. Легнал по гръб, той дори не усещаше студа.

Читать дальше →