В шепа прах

Начало книги

Мади умря мъчително.

Полиомиелитът, заради който започна да куца преди броени часове, плъзна в тялото ѝ и вцепени движенията ѝ. Само зениците ѝ издаваха паниката, докато дробовете ѝ колабираха. Гърдите ѝ спряха да се издигат и спускат, но очите ѝ още няколко минути се местеха от лицето на Луси към тавана и обратно, замъглени и объркани. Накрая и те замряха. От гърлото ѝ се откъсна последният хрип.

Вера се наведе и разтвори пръстите на внучката си, които още държаха ръката на мъртвото момиче.

— Тя си отиде, миличка. Можеш да я пуснеш.

— Сигурна ли си?

Вера хвана китката на Мади, но кимна, още преди да е проверила пулса ѝ.

— Трябва да се измиеш.

— С преварена вода — добави Лин, която стоеше до леглото, скръстила ръце пред тялото си.

— Знам — отвърна сподавено Луси. Гърлото ѝ още влажнееше от сълзите. Погледът на Лин се откъсна от Мади и поомекнал, се спря върху Луси.

— Да знаеш и да го направиш са две различни неща. Измий се с преварена вода и се върни. — Смръщеният ѝ поглед се върна към трупа. — Ние трябва да поговорим.

Читать дальше →