Нито капка вода

Начало книги

Лин беше на девет, когато уби за първи път, за да защити езерото. Сладката миризма на водата бе примамила мъжа също като селските лястовици, които долитаха, за да пият от нея. Обикновено майка й убиваше хората, които се приближаваха твърде много до езерото им, но през следващите седем години мнозина бяха покосени и от дулото на Лин. Съществуването им бе бързо заличавано първо от куршумите, а след това и от койотите още преди изгрев-слънце. Миризмата на смърт и барут бяха неразделни спътници на детството й, но днес есенният вятър довя до покрива, на който седеше, нещо по-непознато и тя сбърчи нос.

— Какво е това? — попита Лин неспокойно. — Мирише на дим, но не е както трябва.

Майка й посочи с глава бинокъла до себе си.

— Изток.

Лин взе бинокъла и видя тънък стълб бял дим, който се извиваше над дърветата и едва се открояваше на фона на сивото вечерно небе.

— Горят мокри дърва. Затова мирише така. Не топли, само дими. — Майка й изрита една шишарка от покрива и тя полетя надолу към земята. — Не знаят как се живее на открито. — Тя закри очи от последните червени лъчи на слънцето. — Освен това поддържат огъня през цялото време, не само когато им е нужен за готвене, което ми подсказва, че се опитват да топлят някого — може би болен или дете.

Читать дальше →