Лицето на смъртта

Начало книги

То постоянно се променя, мнозина го носят в грешното време, а накрая и всички. Поглеждала съм това лице — отново и отново… и отново.

Това ти е работата, глупачке.

Говори ми един глас в съня ми.

Той е прав. Работя за лосанджелиския клон на ФБР и преследвам най-лошите от най-лошите. Убийци на деца, серийни убийци, мъже (а понякога и жени) без съвест, граници и угризения. Правя това вече повече от десетилетие и ако не съм виждала смъртта във всичките й премени, то поне съм я виждала в повечето, които носи. Тя е безкрайна и разяждаща. Може да се стовари върху всяка душа.

Тази нощ лицето прескача като светлинка в мъглата, придвижва се между трима души, които някога ми бяха най-близки. Съпруг, дъщеря, приятелка. Мат, Алекса, Ани.

Мъртъв, мъртва и мъртва.

Заставам пред огледало, на което няма отражение. То ми се смее. Реве като магаре и мучи като крава. Удрям го с юмрук и то се пръска на парчета. Върху бузата ми разцъфва като роза синина. Усещам я, прекрасна е.

Читать дальше →