Човекът сянка

Начало книги

Често сънувам този сън. Всъщност напоследък сънувам само три — двата са прекрасни, а третият е жесток, но всеки един от тях ме кара да треперя и да се чувствам самотна.

Този, който сънувам тази вечер, е за съпруга ми. Горе-долу протича по следния начин:

Той целуна врата ми и ако искам да бъда кратка, мога да спра дотук. Само дето ще е лъжа в най-прекия смисъл на думата.

По-честно ще е, ако кажа, че копнеех — с всяка молекула на тялото си и с всеки зажаднял милиметър от плътта си — да целуне врата ми, и когато го стори, устните му бяха устните на ангел, изпратен от небесата, за да отговори на трескавите ми молитви.

Тогава бях на седемнадесет, както и той. Бяха времена, когато равнодушието и мракът не съществуваха. Имаше ги само страстта, привързаността и светлината, която светеше толкова силно, че можеше да нарани душата на човек.

Той се наведе в мрака на киносалона (о, боже), подвоуми се само за миг (о, боже), а аз потреперих, но се престорих, че съм спокойна, и о, боже, о, боже, о, боже, целуна врата ми — чувството беше прекрасно и в този момент осъзнах, че ще съм с него завинаги.

Читать дальше →