Границите на позволеното

Начало книги

Това е моят трийсети роман. И аз го посвещавам на несломимата, неумо-рима, непреклонна Джейн Грегъри, която е мой литературен агент и мой приятел от самото начало. В литературните среди тя буди уважение, страх и обич, винаги се е борила за мен, пазила ми е гърба и през цялото това време нейният смях разлюляваше моя свят.

1.

-Ама че вечер, а, момчета? - Рос Гарви прехвърли потна ръка през рамото на Малкия Гранти, най-добрия му приятел на този свят.

- Страхотна вечер, дума да няма - изфъфли Малкия Гранти. Двамата млади мъже полюшваха бедра приблизително в такт с дълбокия, тъмен басов ритъм, който разтърсваше клуба.

Двамата приятели, с които пиеха, откакто бяха ударили по едно за отскок в апартамента на сестрата на Малкия Гранти, подскачаха нагоре-надолу и забиваха юмруци във въздуха.

- Ние сме момчетата - пееха те в хор. - Ние сме арабските момчета!

Това, че носеха фланелки на отбора „Дънди Юнайтед“, обясняваше странния напев, тъй като любимият им отбор бе извоювал една от редките си победи днес следобед.

Читать дальше →