Далечно ехо

Начало книги

Писането на този роман не налагаше обстойни предварителни проучвания, което за мен беше голямо облекчение. Въпреки това дължа благодарности за помощта, която ми оказаха Шарън от кафе „Дат“, Уенди от вестник „Сейнт Андрюз Ситизън“, доктор Джулия Брей от университета в Сейнт Андрюз и доктор Сю Блек, специалист по съдебномедицинска антропология.

Както винаги, плодът на усилията ми беше подобрен от предложенията на редакторите ми Джулия Уиздъм и Ан О’Брайън, на редакционната консултантка Лизан Радис, на моята литературна агентка Джейн Грегъри и на Бриджид Бейли — моя съветница по правните въпроси и моя първа читателка.

Ноември 2003, Сейнт Андрюз, Шотландия

Винаги бе харесвал гробищата призори. Не защото зората криеше някакво обещание за ново начало, а защото бе прекалено рано, за да има хора наоколо. Дори в най-дълбоката зима, когато бледата утринна светлина се появяваше много късно, той можеше да бъде сигурен, че ще бъде сам. Нямаше опасност от любопитни погледи, никой нямаше да се пита защо е застанал със сведена глава точно пред този гроб. Нямаше досадници, които да оспорят правото му да бъде тук.

Читать дальше →