Разнищи ме

Начало книги

Днес светът може да е слънчев.

Грамадната жълта топка може да се разтича в облаците като жълтък, преливайки се в лазурното небе, грейнала от студена надежда и фалшиви обещания за свидни спомени, истински семейства, обилни закуски, купчини палачинки, полети с кленов сироп, поставени в чинии от един вече несъществуващ свят.

А може би не.

Може би денят е свъсен и влажен, вятърът фучи свирепо, жулейки кожата по кокалчетата дори на силни мъжки ръце. Може би вали сняг, може би вали дъжд, знам ли… може би има поледица удря градушка урагани се усукват в торнадо и земята се тресе разцепва се… отваряйки място за грешките ни.

Няма как да знам.

Вече не разполагам с прозорец. Нито с изглед. Температурата на кръвта ми е един милион градуса под нулата и съм погребана на 15 метра под земята в тренировъчната зала, превърнала се в мой втори дом напоследък. Всеки божи ден, взирайки се в четирите и стени, си напомням не съм в плен, не съм в плен, не съм в плен, но понякога старите страхове се стичат по кожата ми и като че ли не мога да се измъкна от клаустрофобията, сграбчила гърлото ми.

Читать дальше →