Разбий ме

Начало книги

Нямам друга компания освен малко тефтерче, счупена химикалка и цифрите в главата ми. 1 прозорец. 4 стени. 1,5 квадратни метра пространство. Десетки букви от азбука, която не съм произнасяла на глас от 264 дни на пълно уединение.

6336 часа, откакто за последно докоснах друго човешко същество.

— Скоро ще имаш съкилийничка съквартирантка — казват ми.

— Дано изгниеш на това място. Заради добро поведение — казват ми.

— Поредната откачалка, също като теб. Край на изолацията ти — казват ми.

Те са пасмината на Възобновителите. Институцията, която уж трябваше да избави умиращото ни общество. Същите онези хора, които ме изтръгнаха от дома ми и ме хвърлиха в лудница, заради нещо извън контрола ми. Никого не го е грижа, че изобщо не подозирах на какво бях способна. Че не знаех какво правя.

Нямам представа къде се намирам.

Знам единствено, че ме взе човек с бял микробус и пътят дотук беше 6 часа и 37 минути. Знам, че бях закопчана с белезници за седалката. Знам, че после ме овързаха с каиши за стола. Знам, че родителите ми дори не си направиха труда да се сбогуват с мен. Знам, че не плаках, докато ме отвеждаха от дома.

Читать дальше →